
Природните паркове са
защитени територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на
растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и
забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Основна цел при
управлението им е опазването и подържането на биологичното разнообразие в тях,
осигуряване на условия за развитие на туризъм и запазване на традиционните
форми за поминък и самобитни занаяти. В Р. България има единадесет Природни
парка, като ПП”Българка е един от
най-младите членове на тяхното семейство.

Паркът е обявен със
заповед №РД-775 от 09.08.2002 г. на МОСВ с цел опазване, възстановяване и
подържане на буковите екосистеми и ландшафти, характерни за Централна Стара
планина, флората, фауната и културно-историческото богатство на района. Обхваща
обща площ от 21772,2 ха. Разположен е върху билните части и северните скатове
на Шипченска и Тревненска планини и части от прилежащия им Предбалкан. Територията
включва изворите на река Янтра и основните притоци в горната й част. Паркът
обхваща населени места, разположени в границите на общините
Габрово, Трявна и Мъглиж. В площта му попада и язовир “Хр. Смирненски”.

В морфологията на терена
условно се различават пет части: Шипченско-Бузлуджанска
част- това е частта с най-висока средна надморска височина (връх Караджова кула –
1511м), билната част на Тревненска планина с местността ”Извора” (с най-висока
част връх Бедек -1488м), ”Студен
кладенец”-“Конарското”, северна част на Шипченска планина и част от Габровския
предбалкан и северен скат на Тревненска планина и част от Тревненския
предбалкан. Средната
надморска височина на природен парк “Българка” е 940 м, а денивелацията -
1120м.

Съществуват данни, че
територията на парка е била обитавана от дълбока древност. В пещерата “Килиите”
( с.Станчев хан) – паметник на античността, са намерени парчета от глинени
съдове с шнурова украса от времето на траките. В момента се извършва
археологически сондаж.
Територията се пресича от много пътни артерии
използвани от древността и свързващи Нове (Свищов) на река Дунав с Августа
Траяна (Стара Загора) и Филипополис (Пловдив): Шипченски проход, Верейският
друм, Малий друм, Крънски, Енински, Тревненски и Яйканлийски проходи, Иванкова
пътека и др.
При Верейския друм в
подножието на връх Мъхченица през 1190 г. българските войски, предвождани от
Иван Асен І разбиват отстъпващите византийци начело с император Исак ІІ Ангел.
Тази битка утвърждава Второто Българско царство.

Територията на парка е
свързана и с драматични събития по време на Руско – Турската война (1877-1878)
- Шипченската епопея и зимното преминаване на Балкана от руските войни и
българските опълченци. Тези събития са от съществено значение за изхода на
войната, довела до подписването на Сан – Стефанския мирен договор и
признаването на независимостта на България.

Още от създаването си
град Габрово е средище на българските занаяти. Тяхната демонстрация (в
автентичен вид) и в момента може да се наблюдава в Етнографския музей на
открито “Етъра”. Там се отбелязват и всички важни празници от църковно-народния
календар. Пресъздаването на обичаите, с техните обреди и символики, е
съпроводено и с богата фолклорна програма.
Соколският манастир е разположен в едно от най-красивите кътчета на
парка. В параклиса са запазени икони рисувани от Захари Зограф. В двора на
манастира се намира красива чешма, дело на Кольо Фичето. От осемте й чушнара и
днес струи студена балканска вода.

Живописните природни
картини, възможностите за търговия и умерения климат са оформили характерните
черти на хората, населявали и населяващи тази част на планината. Усетът към
красотата и прецизността са в основата на възникналите народни местни занаяти :
самобитно строителство, резбарство, зографство, кожухарство, ножарство,
мутафчийство, гайтанжийство и др. Тези занаяти чрез многовековната традиция са
се усъвършенствали до такава степен, че са се превърнали в изкуство. Достатъчно
е да споменем старите къщи в Тревненско и Габровско - голяма част от тях са
шедьоври на Възрожденската архитектура. Далеч извън пределите на региона са
известни достиженията на Тревненската художествена школа, Габровското ножарство
и др. Показателен е и факта, че в двата града Габрово и Трявна са открити
първите светски класни училища в България – Априловската гимназия и
Славейковото школо.