Форум
Home →  Парк "Българка" →  История / дейности
Природните паркове са защитени територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Основна цел при управлението им е опазването и подържането на биологичното разнообразие в тях, осигуряване на условия за развитие на туризъм и запазване на традиционните форми за поминък и самобитни занаяти. В Р. България има единадесет Природни парка,  като ПП”Българка е един от най-младите членове на тяхното семейство.
Паркът е обявен със заповед №РД-775 от 09.08.2002 г. на МОСВ с цел опазване, възстановяване и подържане на буковите екосистеми и ландшафти, характерни за Централна Стара планина, флората, фауната и културно-историческото богатство на района. Обхваща обща площ от 21772,2 ха. Разположен е върху билните части и северните скатове на Шипченска и Тревненска планини и части от прилежащия им Предбалкан. Територията включва изворите на река Янтра и основните притоци в горната й част. Паркът обхваща населени места, разположени в границите на общините Габрово, Трявна и Мъглиж. В площта му попада и язовир “Хр. Смирненски”.
В морфологията на терена условно се различават пет части: Шипченско-Бузлуджанска част- това е частта с най-висока средна надморска височина (връх Караджова кула – 1511м), билната част на Тревненска планина с местността ”Извора” (с най-висока част връх Бедек -1488м), ”Студен кладенец”-“Конарското”, северна част на Шипченска планина и част от Габровския предбалкан и северен скат на Тревненска планина и част от Тревненския предбалкан.  Средната надморска височина на природен парк “Българка” е 940 м, а денивелацията - 1120м.
Съществуват данни, че територията на парка е била обитавана от дълбока древност. В пещерата “Килиите” ( с.Станчев хан) – паметник на античността, са намерени парчета от глинени съдове с шнурова украса от времето на траките. В момента се извършва археологически сондаж. Територията се пресича от много пътни артерии използвани от древността и свързващи Нове (Свищов) на река Дунав с Августа Траяна (Стара Загора) и Филипополис (Пловдив): Шипченски проход, Верейският друм, Малий друм, Крънски, Енински, Тревненски и Яйканлийски проходи, Иванкова пътека и др. При Верейския друм в подножието на връх Мъхченица през 1190 г. българските войски, предвождани от Иван Асен І разбиват отстъпващите византийци начело с император Исак ІІ Ангел. Тази битка утвърждава Второто Българско царство.
Територията на парка е свързана и с драматични събития по време на Руско – Турската война (1877-1878) - Шипченската епопея и зимното преминаване на Балкана от руските войни и българските опълченци. Тези събития са от съществено значение за изхода на войната, довела до подписването на Сан – Стефанския мирен договор и признаването на независимостта на България.
Още от създаването си град Габрово е средище на българските занаяти. Тяхната демонстрация (в автентичен вид) и в момента може да се наблюдава в Етнографския музей на открито “Етъра”. Там се отбелязват и всички важни празници от църковно-народния календар. Пресъздаването на обичаите, с техните обреди и символики, е съпроводено и с богата фолклорна програма. Соколският манастир е разположен в едно от най-красивите кътчета на парка. В параклиса са запазени икони рисувани от Захари Зограф. В двора на манастира се намира красива чешма, дело на Кольо Фичето. От осемте й чушнара и днес струи студена балканска вода.
Живописните природни картини, възможностите за търговия и умерения климат са оформили характерните черти на хората, населявали и населяващи тази част на планината. Усетът към красотата и прецизността са в основата на възникналите народни местни занаяти : самобитно строителство, резбарство, зографство, кожухарство, ножарство, мутафчийство, гайтанжийство и др. Тези занаяти чрез многовековната традиция са се усъвършенствали до такава степен, че са се превърнали в изкуство. Достатъчно е да споменем старите къщи в Тревненско и Габровско - голяма част от тях са шедьоври на Възрожденската архитектура. Далеч извън пределите на региона са известни достиженията на Тревненската художествена школа, Габровското ножарство и др. Показателен е и факта, че в двата града Габрово и Трявна са открити първите светски класни училища в България – Априловската гимназия и Славейковото школо.