Форум
Home →  Парк "Българка" →  Защитени местности
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ “СТУДЕН КЛАДЕНЕЦ“
Защитената местност е обявена със заповед №25 от 09.01.89 г. на КОПС. Площта възлиза на 63,5  ха. Обхваща района на изворите на река Белица в Стара планина. Намира се в землището на село Станчев хан, Община Трявна. Разположена е в района на изворите и горните водохващания на Беличанска (Станчевханска) река. Представлява естествена букова гора със средна възраст 110 – 160 г. В гората са разположени единични дървета от дива череша, чвор, габър и др. Най – високата точка на местността е вр. Муржов Лом (862 м.н.в.) в близост до която се намира най – високо разположения извор, който е каптиран. Там е изградена чешма, разположена на трасето на маршрут Е – 3 и маршрут „Българка”
Защитена местност „Соколски манастир”
Соколският манастир е обявен като историческа местност със заповед N 357 /11.03.1973 г. на КОПС. Прекатегоризиран е в защитена местност със същото име със заповед N РД – 1322 от 27.12.2002 г. на МОСВ. Обхваща площ от 75.5 ха манастирски гори и земи от горския фонд. Самият манастир се намира на 12 км от центъра на гр. Габрово, разположен е на скален масив от шуплест варовик ( бигор). Манастирът е пряко свързан с историческите събития от национално освободителните борби за независимостта на България и Габровския край.  
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ “МЪХЧЕНИЦА – ЙОВОВЦИ“
Обявена като историческо място със заповед №345 от 17. 05. 1979 г. ДР№ 786 на КОПС при МС и прекатегоризирана в защитена местност със заповед №РД- 1303 от 27. 12. 2002 г на МОСВ. Защитената местност е разположена на около 900 м. средна н.в.. Най – високата й точка е връх Мъхченица (1157 м.НВ.). По тези места в древността е минавал път, свързващ Северна и Южна България, известен като Верейският друм. На места все още личи старият римски калдаръм. Именно тук през 1190 г., в гъстите букови гори, българските войски, предвождани от цар Иван – Асен І причакват оттеглящите се византийски войски, начело с императора Исак ІІ Ангел (след вдигане обсадата на крепостта “ Стринава”) и в трудно достъпната теснина, през която протича малък ручей, ги обграждат и разбиват. Византийският император с част от свитата си успял да се измъкне и избяга към Южна България по Верейския друм (вр. Мъхченица – вр Бедек – вр. Атово падало към с. Крън), като изгубил дори шлема от главата си. В северните склонове на връх Мъхченица, около чешмите ”Чучура“, “Корита“ и “Гърков кладенец“ е бил лагера на руските войски в Освободителната руско – турска война /1877 – 1878 г./, който е охранявал прохода през вр. Бедек.  Освен културно – историческото наследство защитената местност е и с богато биологично разнообразие. Връх Мъхченица носи името си от факта, че по северните му склонове се намира вековна букова гора в която стволовете на дърветата са обвити с мъх. Срещат се лудо биле – Atropa bella – donna L. и др. Районът е обитаван и от много представители на безгръбначната и гръбначна фауна (благороден елен, дива свиня, златка, черен кълвач и др.).
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ “СТОЛИЩА“
Със заповед № 689 от 22. 07. 1987 на КОПС при МС ДР№ 503 група вековни букови дървета в местността “ Столища “ е обявена за природна забележителност. През 2002 г. със заповед № 1309 от 27.12. 2002г. на МОСВ обектът е прекатегоризиран в защитена местност. Площта на защитената територия е 1,7 ха. като целта е да се съхранят вековните букове на възраст над 150 години, със средна височина над 25 м. Защитената местност е разположена по северният склон на Тревненския Балкан на средна надморска височина около 1000 м. Типичните за този район почвено – климатични условия и доброто състояние на дърветата са в основата на оформилата се по естествен начин горска екосистема, характерна за Стара планина.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ “ ЕСТЕСТВЕНО ТИСОВО НАХОДИЩЕ “ В МЕСТНОСТТА “ ИЗВОРА “
Природната забележителност е обявена със заповед № 11496 / 15. 09. 1948 г. ДР№ 110 и обхваща площ от 0,6 ха. Намира се на 9 км. югозападна посока от гара Кръстец. Тисът /отровачка / - Taxus baccata L. е рядък дървесен вид, включен в Червената книга на Р. България в категорията – застрашен. Тисът е дърво или храст с изключително бавни темпове на нарастване, за което е известно, че достига възраст до 4000 години. Всичките части на растението са отровни, с изключение на червената месеста обвивка на семето, която може да се консумира. Находището е разположено на 1100 м.НВ върху кафява горска почва с основна скала – доломит.  Това е едно от най – големите естествени находища на Балканският полуостров. Тисът е разположен като подлес в рядка букова гора и оформя в защитената площ интересен триетажен консервационен хабитат: бук – тис – лавровишна с единично разпръснати дървета от обикновена  ела и явор. Характерно за находището е, че състоянието му е добро - с плододаващи екземпляри и добър виталитет – по цяла площ има семеначета от тис на една, две, три и повече години. Пълният мониторинг на природната забележителност тепърва предстои.