Форум
Home →  Парк "Българка" →  Полезна информация
Опазването на зоните от „НАТУРА 2000” има за цел осигуряване на дългосрочното съществуване на защитените местообитания и видове, и трябва да гарантира, че разпространението, числеността или площта, и състоянието им няма да се влошават в бъдеще. А за тези, за които се знае, че са в много лошо състояние, показателите им да се подобрят. Това опазване се постига по два начина: 1)      чрез активно управление -  поддържане, възстановяване и създаване на човешки дейности в защитените зони, които са пряко свързани с опазването на тези видове и местообитания, или са такива, които не ги увреждат; 2)      чрез ограничаване на дейностите, вредни за тези местообитания и видове. ·         Не се допуска замърсяване и разрушаване на местообитанията. ·         Не се извършват дейности или проекти, които водят до влошаване на местообитанията и до увреждане на видовете (определени промишлени и инфраструктурни дейности, нещадящите природата дейности от интензивно селско и горско стопанство). ·         Не се позволява значимо безпокойство на птиците и другите животни. ·         Ползването на ресурсите от дейностите се осъществява разумно, съгласно плановете за управление (изработени с оглед опазването на видовете и местообитанията). ·         В околните територии на защитените зони, дейностите и ползванията също се съобразяват с плановете за управление, така че да не доведат до влошаване на местообитанията или до увреждане на видовете в защитените зони.
Директивата за местообитанията има за цел да осигури разнообразието от видове, чрез опазването на природните местообитания, както и на дивата флора и фауна, особено тези, които са застрашени, уязвими или редки. Там, където е необходимо, това ще става с поддържането и развитието на определени човешки дейности, като се взимат под внимание културата и регионалните и местни особености. Тази директива изисква изграждането на мрежата „НАТУРА 2000”, която се състои от Зони под специална защита (които произхождат от Директивата за местообитанията) и Специално защитените зони (които произхождат от Директивата за птиците). „Натура 2000” е необходимо да обхваща и морските територии, като включва, както морски ЗСЗ, така и морски СЗЗ. В допълнение страните-членки трябва да подобрят екологичната цялост на „НАТУРА 2000” чрез управление на особеностите на ландшафта от значение за дивата флора и фауна. Тези особености, поради своята линейна непрекъсната структура (реки, синори) или свързващата им функция (езера, горички) са от значение за миграцията, разселването и генетичния обмен между популациите на дивите видове. Затова те играят ролята на връзки между защитените зони и се отъждествяват на екологични коридори. Зона под специална защита (ЗСЗ)? Географски обособена територия, определена от страните-членки съгласно Директива 92/43, в която се провеждат действия за опазване и възстановяване на благоприятния природозащитен статус на природните местообитания и/или на видовете, за които е определена. Според националното ни законодателство това са защитените зони по чл.6, ал.1, т.1 и 2 на Закона за биологичното разнообразие. За кои типове местообитания и за кои видове се прилага? * За застрашените на територията на ЕС местообитания; те са описани в Приложение I на Директивата. Допълнително внимание се отделя на приоритетни местообитания като крайбрежни лагуни, заливни гори и т. н. Приоритетните местообитания се поставят под строга защита. В Приложение I на ЗБР са описани 88 типа местообитания, 26 от които - приоритетни. * За видове растения и животни, различни от птиците, които са застрашени, потенциално застрашени, редки или ендемични (срещащи се само на определено място). Те са описани в Приложение II на Директивата. Съответно в Приложение II на ЗБР се включват 25 вида бозайници, 10 вида земноводни и влечуги; 25 вида риби, 36 вида безгръбначни животни и 20 вида растения. На приоритетните видове се отделя допълнително внимание, като те са строго защитени. Как се избират Зони под специална защита? Изборът на ЗСЗ, се базира изцяло на научни критерии, като например числеността (брой индивиди) и плътността (брой индивиди на единица площ) на дадените видове, както и екологичното качество и площта на природните местообитания, намиращи се в тези зони. Директивата дава насоки за оценката на качеството и значимостта на местата за видовете и природните местообитания, макар да не включва правила за избирането на тези райони. Страните-членки ще решават този въпрос по собствена преценка. Кой и как обявява Зони под специална защита? Страните-членки предлагат на Европейската комисия списък от места (Потенциални места от интерес за Общността - ПМИО), определени според критериите в Приложение III, като ключови за видовете от Приложения I и II. С помощта на Европейската агенция по околна среда, Комисията оценява информацията, провежда регионални семинари и обсъждания и одобрява предложения списък (одобрените места се наричат Места от интерес за Общността- МИО). След това, всяка страна се задължава да обяви МИО като Зони под специална защита. Всяка страна-членка трябва да предложи достатъчно места за опазването на местообитанията, при това, колкото по-голяма част от дадените местообитания се срещат на нейната територия, толкова повече места трябва да бъдат включени в „НАТУРА 2000”.
Сравнение между защитените зони по Директивата за птиците и по Директивата за местообитанията. Директивата за птиците има за цел опазването на всички видове диви птици на европейската територия на страните-членки на Европейския съюз (днес 27 страни, с изключение на Гренландия), като се поддържат техните популации и се предприемат мерки за опазване на местообитанията. Редките, уязвимите и застрашените видове, и всички видове, които са мигриращи, трябва да бъдат обект на специални природозащитни мерки за опазване на техните местообитания. Мерките трябва да включват: определяне на достатъчно по брой и размер Специално защитени зони (СЗЗ), съобразно екологичните нужди на видовете; избягване на замърсяването, влошаването на местообитанията и безпокойството; други неспецифични мерки. Специално защитена зона (СЗЗ) Географски обособена територия, обявена съгласно Директива 79/409/ЕИО с цел опазване на видовете, които изискват специални природозащитни мерки за техните местообитания на територията на ЕС. Според нацоналното ни законодателство това са защитените зони по чл.6, ал.1, т.3 и 4 на Закона за биологичното разнообразие. За кои видове се обявява СЗЗ? * За всички видове, които са застрашени от изчезване, уязвими от промените на местообитанията им, редки или, поради спецификата на местообитанията им, изискват особено внимание. Всички те са описани в Приложение I на Директивата. То включва днес 195 вида и подвида птици. У нас се прилага за 110 вида, включени в Приложение II на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). * За мигриращите видове, които не са включени в Приложение I. Важните за тях места по време на гнездене, миграция, линеене или зимуване, трябва да се обявят за СЗЗ. Особено внимание се обръща на влажните зони с международно значение по Рамсарската конвенция. У нас са определени 76 вида, описани в специална инструкция, одобрена от Националния съвет по биологичното разнообразие. Как се избират Специално защитени зони? Изборът на СЗЗ се базира изцяло на научни критерии, като например числеността (брой двойки или индивиди) и плътността (брой двойки на единица площ) на дадените видове птици, както и екологичното качество и площта на природните местообитания, намиращи се в тези зони. Директивата за птиците не включва правила за избирането на тези райони. Страните-членки ще решават този въпрос по собствена преценка. Европейският съд на справедливостта приема, че критериите за определяне на Орнитологично важните места дават необходимата научна основа за оределянето на СЗЗ, затова като минимум, мрежата от СЗЗ трябва да обхваща ОВМ. Кой и как обявява Специално защитените зони? Страните-членки сами определят най-подходящите по брой и размер територии като СЗЗ за опазване на тези видове и предоставят подходящата информация на Европейската комисия. На базата на тази информация Комисията оценява дали страната-членка е изпълнила ангажиментите си, като, също така, предприема мерки за осигуряване целостта на мрежата от защитени зони, като взима под внимание изискванията за защита на видовете на територията на Европейския съюз.