Соколският манастир е разположен в
едно от най-красивите кътчета на Габровския Балкан.
В началото на 19 век, пещерата, в близост до която е днешната църква, е била убежище на двама монаси Йосиф и Агапий от Троянския манастир. Усамотенiето си споделят заедно с множеството соколи, които обитават скалните процепи, откъдето и манастира получава името си. Основателят на манастира архимандрит Йосиф Соколски успява да убеди турските управници, че той е съществувал от преди завладяването. През 1834 г. с помощта на балканджии за кратко време е издигнат храм пред входа на пещерата на мястото на дъсчения параклис. Църквата е дело на пещерския майстор Константин. Интериорът и откритата нартика са дела на Павел Зограф и сина му Никола от с. Шипка. В църквата на манастира са запазени икони, рисувани от Захарий Зограф, стари църковни книги, вещи и снимки на лекуваните тук руски офицери от времето на освободителната руско-турска война.
Иконостасът е дело на тревненски майстори с икони на известни иконописци – Рука Симеон от Трявна и Йоаникий Папа Витан. Негова творба е и чудотворната икона на “Богородица Троеручица”.
През 1836 година върху платото над църквата е издигнато монашеско крило с голям обширен двор.
Това е единственият манастир, където вместо църква срещу входа му е построена осемструйна чешма със склуптирани глави на соколи, строена заедно с оградата от прочутия дряновски майстор-строител Кольо Фичето през 1868 година.
Изграден като крепост, от тук са тръгвали много от въстаническите чети борещи се за националното освобождение. Паметник на културата от национално значение.
В началото на 19 век, пещерата, в близост до която е днешната църква, е била убежище на двама монаси Йосиф и Агапий от Троянския манастир. Усамотенiето си споделят заедно с множеството соколи, които обитават скалните процепи, откъдето и манастира получава името си. Основателят на манастира архимандрит Йосиф Соколски успява да убеди турските управници, че той е съществувал от преди завладяването. През 1834 г. с помощта на балканджии за кратко време е издигнат храм пред входа на пещерата на мястото на дъсчения параклис. Църквата е дело на пещерския майстор Константин. Интериорът и откритата нартика са дела на Павел Зограф и сина му Никола от с. Шипка. В църквата на манастира са запазени икони, рисувани от Захарий Зограф, стари църковни книги, вещи и снимки на лекуваните тук руски офицери от времето на освободителната руско-турска война.
Иконостасът е дело на тревненски майстори с икони на известни иконописци – Рука Симеон от Трявна и Йоаникий Папа Витан. Негова творба е и чудотворната икона на “Богородица Троеручица”.
През 1836 година върху платото над църквата е издигнато монашеско крило с голям обширен двор.
Това е единственият манастир, където вместо църква срещу входа му е построена осемструйна чешма със склуптирани глави на соколи, строена заедно с оградата от прочутия дряновски майстор-строител Кольо Фичето през 1868 година.
Изграден като крепост, от тук са тръгвали много от въстаническите чети борещи се за националното освобождение. Паметник на културата от национално значение.
Етнографски музей на открито (ЕМО) "Етър" - е първият по
рода си музей в България.
Той е открит през 1964 г. по идея на Лазар Донков. Музеят е разположен ва 8 км.
южно от гр. Габрово. Музей на открито представя архитектурата, бита и
стопанството на Габрово и на балканджиските селища от околностите през епохата
на Възраждането. Част от сградите са възстановени на място, а другите са
“пренесени” от съседните села. Уникалната експозиция представя: 16 архитектурни
образци, обособени в Занаятчийска чаршия, жилищни интериори и 20 различни
действащи работилници: папукчийска, кожухарска, бакърджийска, хлопкарска,
куюмджийска /медникарска/, дърворезбарска, грънчарска, шарланджийска,
каруцарска, мутафчийска, шекерджийска, ножарска, за народни музикални
инструменти, домашно тъкачество, иконописно ателие, фурна, билкопродавница и
др. Тук на място може да се получи представа за начина, по който габровци са
използвали силата на водата, както и гениалните им решения, влезли в историята
на българската техника. Изобретателността на балканджиите е сътворила уникална
техника за задвижване на водни механизми - точило, тепавица,
воденица-караджейка, дърводелски стругове.
Ежегодно в Етъра се възпроизвеждат обреди и обичаи от традиционния празничен календар. Най-важните са Еньовден, свързан с лековитата сила на билките и традиционния есенен панаир на занаятите, когато се показват произведения, повлияни от възрожденското занаятчийско майсторство.
Ежегодно в Етъра се възпроизвеждат обреди и обичаи от традиционния празничен календар. Най-важните са Еньовден, свързан с лековитата сила на билките и традиционния есенен панаир на занаятите, когато се показват произведения, повлияни от възрожденското занаятчийско майсторство.
На 22 км югозападно от Габрово,
сред красива природа в непосредствена близост с високите части на планината се
намира местността „Узана“. Тук е географският център на България. Узана
заема западната част на Шипченско-Тревненския дял на Стара планина и
представлява голямо високопланинско пасище на около 1300 м. надморска височина.
Наличието на ски влекове, хотели, почивни домове и хижи превръщат местността в
предпочитан зиме курорт. Летния сезон предлага добри възможности за
познавателен и еко-туризъм с богатото биоразнообразие на редки и защитени
видове.
Тук можете да пояздите кон, да карате колело, да се
разходите до връх Исполин и да се насладите на великолепната гледка, която се
открива оттам към Южна България.
Ако сте гости в местността „Узана“, имате възможност да се
забавлявате по изградените и стопанисвани от Дирекцията на Природен парк
„Българка“ образователни маршрути:
- Екопътека „Узана“
- Образователен маршрут „Първи стъпки за начинаещи вълшебници“
ЦЕНТЪР „БЪЛГАРКА” - модел за опазване на биоразнообразието чрез
алтернативен туризъм и устойчиво земеползване, е изграден по проект , съфинансиран от
Програмата за малки проекти на Глобалния екологичен фонд.
Център „Българка” – сфери на дейности:
1. Информационни дейности:
• Предоставяне на информация за територията на ПП „Българка” – екопътеки, туристически маршрути, биоразнообразие, природни забележителнисти, защитени месности и др.;
2. Образователни проекти и програми
• Тематични образователни програми за различни възрастови групи;
• Прожекция на филми и презентации с природозащитна тематика;
• Провеждане на обучения, семинари, работни срещи;
• Провеждане на кампании и отразяване на специални природозащитни събития и дати;
3. Рекламни и PR дейности
• Участие в туристически борси и изложения;
• Разработване на тематични рекламни материали;
• Участие в специализирани издания и публикации в медии; • Продажба на сувенири и рекламни материали;
4. Консервационни дейности и мониторинг на видове
• Предоставяне на информация за територията на ПП „Българка” – екопътеки, туристически маршрути, биоразнообразие, природни забележителнисти, защитени месности и др.;
2. Образователни проекти и програми
• Тематични образователни програми за различни възрастови групи;
• Прожекция на филми и презентации с природозащитна тематика;
• Провеждане на обучения, семинари, работни срещи;
• Провеждане на кампании и отразяване на специални природозащитни събития и дати;
3. Рекламни и PR дейности
• Участие в туристически борси и изложения;
• Разработване на тематични рекламни материали;
• Участие в специализирани издания и публикации в медии; • Продажба на сувенири и рекламни материали;
4. Консервационни дейности и мониторинг на видове
Във вътрешността на парка
близо до спирка Бъзовец се започва изграждането
на храм-параклис "Свети Иван Рилски-Чудотворец", на
историческия връх "Кръстец" в Тревненския Балкан /х.Кръстец,
общ.Трявна/ случайно на 1 юли 1999 г. ,денят в който се чества пренасяне мощите
на преподобни Иоан Рилски Чудотворец и официално се освещава на 1 юли 2002 г.
Много от кътчетата в парка са запазили следа
от отдавна отминало време. Пристъпквайки по запазения стар римски калдаръм на
Верейския друм, който е служил за основен път, свързващ Северна и Южна
България, ще се върнете към историческата битка между Иван Асин I и Исак II Ангел. По тези
места е била разположена лятната резиденция на рода Асеновци. Гостите на Парк
„Българка“ могат да преминат и по новоизградните еко-пътеки или вело-маршрути.
Признателността на българския
народ към подвига на героите, защитили с кръвта си Шипченския проход и
свободата на България увенчава величественият Паметник на свободата,
който гордо се възвисява на връх Шипка, който е част от културно-историческото
наследство на територията на Природен парк „Българка“.
Той е построен с волните пожертвувания на целия народ, по проект на арх. Донков и скулптора Андреев. Откриването му става на 26 август 1934 г.
Паметникът наподобява средновековна българска крепост. Той е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
Той е построен с волните пожертвувания на целия народ, по проект на арх. Донков и скулптора Андреев. Откриването му става на 26 август 1934 г.
Паметникът наподобява средновековна българска крепост. Той е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.
