Форум
Home →  Туризъм →  Обекти
Соколски манастир
Соколският манастир е разположен в едно от най-красивите кътчета на Габровския Балкан.
В началото на 19 век, пещерата, в близост до която е днешната църква, е била убежище на двама монаси Йосиф и Агапий от Троянския манастир. Усамотенiето си споделят заедно с множеството соколи, които обитават скалните процепи, откъдето и манастира получава името си. Основателят на манастира архимандрит Йосиф Соколски успява да убеди турските управници, че той е съществувал от преди завладяването. През 1834 г. с помощта на балканджии за кратко време е издигнат храм пред входа на пещерата на мястото на дъсчения параклис. Църквата е дело на пещерския майстор Константин. Интериорът и откритата нартика са дела на Павел Зограф и сина му Никола от с. Шипка. В църквата на манастира са запазени икони, рисувани от Захарий Зограф, стари църковни книги, вещи и снимки на лекуваните тук руски офицери от времето на освободителната руско-турска война.
Иконостасът е дело на тревненски майстори с икони на известни иконописци – Рука Симеон от Трявна и Йоаникий Папа Витан. Негова творба е и чудотворната икона на “Богородица Троеручица”.
През 1836 година върху платото над църквата е издигнато монашеско крило с голям обширен двор.
Това е единственият манастир, където вместо църква срещу входа му е построена осемструйна чешма със склуптирани глави на соколи, строена заедно с оградата от прочутия дряновски майстор-строител Кольо Фичето през 1868 година.
  Изграден като крепост, от тук са тръгвали много от въстаническите чети борещи се за националното освобождение. Паметник на културата от национално значение.
Архитектурно - етнографски комплекс "Етър"
Етнографски музей на открито (ЕМО) "Етър" - е първият по рода си музей в България. Той е открит през 1964 г. по идея на Лазар Донков. Музеят е разположен ва 8 км. южно от гр. Габрово. Музей на открито представя архитектурата, бита и стопанството на Габрово и на балканджиските селища от околностите през епохата на Възраждането. Част от сградите са възстановени на място, а другите са “пренесени” от съседните села. Уникалната експозиция представя: 16 архитектурни образци, обособени в Занаятчийска чаршия, жилищни интериори и 20 различни действащи работилници: папукчийска, кожухарска, бакърджийска, хлопкарска, куюмджийска /медникарска/, дърворезбарска, грънчарска, шарланджийска, каруцарска, мутафчийска, шекерджийска, ножарска, за народни музикални инструменти, домашно тъкачество, иконописно ателие, фурна, билкопродавница и др. Тук на място може да се получи представа за начина, по който габровци са използвали силата на водата, както и гениалните им решения, влезли в историята на българската техника. Изобретателността на балканджиите е сътворила уникална техника за задвижване на водни механизми - точило, тепавица, воденица-караджейка, дърводелски стругове.
Ежегодно в Етъра се възпроизвеждат обреди и обичаи от традиционния празничен календар. Най-важните са Еньовден, свързан с лековитата сила на билките и традиционния есенен панаир на занаятите, когато се показват произведения, повлияни от възрожденското занаятчийско майсторство.
Местност Узана
На 22 км югозападно от Габрово, сред красива природа в непосредствена близост с високите части на планината се намира местността „Узана“. Тук е географският център на България. Узана заема западната част на Шипченско-Тревненския дял на Стара планина и представлява голямо високопланинско пасище на около 1300 м. надморска височина. Наличието на ски влекове, хотели, почивни домове и хижи превръщат местността в предпочитан зиме курорт. Летния сезон предлага добри възможности за познавателен и еко-туризъм с богатото биоразнообразие на редки и защитени видове. Тук можете да пояздите кон, да карате колело, да се разходите до връх Исполин и да се насладите на великолепната гледка, която се открива оттам към Южна България. Ако сте гости в местността „Узана“, имате възможност да се забавлявате по изградените и стопанисвани от Дирекцията на Природен парк „Българка“ образователни маршрути:
  •  Екопътека „Узана“
  •  Образователен маршрут „Първи стъпки за начинаещи вълшебници“
Посетителски информационен център „Българка“
ЦЕНТЪР „БЪЛГАРКА”  - модел за опазване на биоразнообразието чрез алтернативен туризъм и устойчиво земеползване, е изграден по проект , съфинансиран от Програмата за малки проекти на Глобалния екологичен фонд. Център „Българка” – сфери на дейности: 1. Информационни дейности:
• Предоставяне на информация за територията на ПП „Българка” – екопътеки, туристически маршрути, биоразнообразие, природни забележителнисти, защитени месности и др.;
2. Образователни проекти и програми
• Тематични образователни програми за различни възрастови групи;
• Прожекция на филми и презентации с природозащитна тематика;
• Провеждане на обучения, семинари, работни срещи;
• Провеждане на кампании и отразяване на специални природозащитни събития и дати;
3. Рекламни и PR дейности
• Участие в туристически борси и изложения;
• Разработване на тематични рекламни материали;
• Участие в специализирани издания и публикации в медии; • Продажба на сувенири  и рекламни материали;
4. Консервационни дейности и мониторинг на видове
Във вътрешността на парка близо до спирка Бъзовец се започва изграждането на храм-параклис "Свети Иван Рилски-Чудотворец", на историческия връх "Кръстец" в Тревненския Балкан /х.Кръстец, общ.Трявна/ случайно на 1 юли 1999 г. ,денят в който се чества пренасяне мощите на преподобни Иоан Рилски Чудотворец и официално се освещава на 1 юли 2002 г. Много от кътчетата в парка са запазили следа от отдавна отминало време. Пристъпквайки по запазения стар римски калдаръм на Верейския друм, който е служил за основен път, свързващ Северна и Южна България, ще се върнете към историческата битка между Иван Асин I и Исак II Ангел. По тези места е била разположена лятната резиденция на рода Асеновци. Гостите на Парк „Българка“ могат да преминат и по новоизградните еко-пътеки или вело-маршрути.
Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“
Признателността на българския народ към подвига на героите, защитили с кръвта си Шипченския проход и свободата на България увенчава величественият Паметник на свободата, който гордо се възвисява на връх Шипка, който е част от културно-историческото наследство на територията на Природен парк „Българка“.
Той е построен с волните пожертвувания на целия народ, по проект на арх. Донков и скулптора Андреев. Откриването му става на 26 август 1934 г.
Паметникът наподобява средновековна българска крепост. Той е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.