Форум
Home →  Туризъм →  Обекти
ТРЯВНА
Планински въздух, много зеленина, вековни гори, бистри води, съвременна архитектура, умело съчетана с красотата на възрожденските къщи – това е град Трявна. И днес градът носи духът на своите бащи и деди – прочути дюлгери, резбари и иконописци. Старата част на Трявна е обявена за архитектурен резерват, където са запазени около 140 паметника на възрожденската архитектура.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ “СТУДЕН КЛАДЕНЕЦ“
В района на изворите на река Белица в Стара планина -  защитената местност е обявена със заповед №25 от 09 01  89 г на КОПС. Площта възлиза на 63,5  ха.. Намира се в землището на село Станчев хан, Община Трявна. Разположена е в района на изворите и горните водохващания на Беличанска (Станчевханска) река. Представлява естествена букова гора със средна възраст 110 – 160 г. В гората са разположени единични дървета от дива череша, чвор, габър и др. Най – високата точка на местността е вр. Муржов Лом (862 м.н.в.) в близост до която се намира най – високо разположения извор, който е каптиран. Там е изградена чешма, разположена на трасето на маршрут Е – 3 и маршрут „Българка”
Защитена местност „Соколски манастир”
Соколският манастир е обявен като историческа местност със заповед N 357 /11.03.1973 г. на КОПС. Прекатегоризиран е в защитена местност със същото име със заповед N РД – 1322 от 27.12.2002 г. на МОСВ. Обхваща площ от 75.5 ха манастирски гори и земи от горския фонд. Самият манастир се намира на 12 км от центъра на гр. Габрово, разположен е на скален масив от шуплест варовик ( бигор). Манастирът е пряко свързан с историческите събития от национално освободителните борби за независимостта на България и Габровския край.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ “МЪХЧЕНИЦА – ЙОВОВЦИ“
Защитената местност е разположена на около 900 м средна н.в.. Най – високата й точка е връх Мъхченица (1157 м.НВ.). Обявена като историческо място със заповед №345 от 17. 05. 1979 г. ДР№ 786 на КОПС при МС и прекатегоризирана в защитена местност със заповед №РД- 1303 от 27. 12. 2002 г на МОСВ. По тези места в древността е минавал път, свързващ Северна и Южна България, известен като Верейският друм. На места все още личи старият римски калдаръм. Именно тук през 1190 г., в гъстите букови гори, българските войски, предвождани от цар Иван – Асен І причакват оттеглящите се византийски войски, начело с императора Исак ІІ Ангел (след вдигане обсадата на крепостта “ Стринава”) и в трудно достъпната теснина, през която протича малък ручей, ги обграждат и разбиват. Византийският император с част от свитата си успял да се измъкне и избяга към Южна България по Верейския друм (вр. Мъхченица – вр Бедек – вр. Атово падало към с. Крън), като изгубил дори шлема от главата си. В северните склонове на връх Мъхченица, около чешмите ”Чучура“, “Корита“ и “Гърков кладенец“ е бил лагера на руските войски в Освободителната руско – турска война /1877 – 1878 г./, който е охранявал прохода през вр. Бедек.  Освен културно – историческото наследство защитената местност е и с богато биологично разнообразие. Връх Мъхченица носи името си от факта, че по северните му склонове се намира вековна букова гора в която стволовете на дърветата са обвити с мъх. Срещат се лудо биле – Atropa bella – donna L. и др. Районът е обитаван и от много представители на безгръбначната и гръбначна фауна (благороден елен, дива свиня, златка, черен кълвач и др.).
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ “СТОЛИЩА“
Група вековни букови дървета в местността “ Столища “ е обявена за природна забележителност със заповед № 689 от 22. 07. 1987 на КОПС при МС ДР№ 503. През 2002 г. със заповед № 1309 от 27.12. 2002г. на МОСВ обектът е прекатегоризиран в защитена местност. Площта на защитената територия е 1,7 ха. като целта е да се съхранят вековните букове на възраст над 150 години, със средна височина над 25 м. Защитената местност е разположена по северният склон на Тревненския Балкан на средна надморска височина около 1000 м. Типичните за този район почвено – климатични условия и доброто състояние на дърветата са в основата на оформилата се по естествен начин горска екосистема, характерна за Стара планина.
ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ “ВИКАНАТА СКАЛА“
Намира се в местността ”Стружната“ на шест километра от гара Кръстец.       “ Виканата скала “ е обявена за природна забележителност с заповед № 995 от 21. 04. 1971 г.на КОПС при МС ДР№ 190. Надморската височина на скалния феномен е 1000 м. и заема площ от 0,5 ха. Основната скала е доломит, а почвата е кафява горска. Дървесната растителност е основно бук, но се срещат и единични дървета явор, червен глог и др. От тревистите видове по самият скален феномен се срещат родопски силивряк – Haberlea rhodopensis Friv. – растение, фигуриращо в Червената книга на Р. България, здравец, кръглолистна каменоломка и др. В района на природната забележителност, няколко месеца преди кончината си, народния поет Иван Вазов се е възхищавал на дивната природа на Стара планина и омайващата панорамна гледка, която се открива от Виканата скала към Предбалкана и Дунавската равнина.