Природните паркове са защитени територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Основна цел при управлението им е опазването и поддържането на биологичното разнообразие в тях, осигуряване на условия за развитие на туризъм и запазване на традиционните форми за поминък и самобитни занаяти. В България има единадесет природни парка, като ПП „Българка“ е един от най-младите членове на тяхното семейство.
Паркът е обявен със заповед №РД-775 от 09.08.2002 г. на МОСВ с цел опазване, възстановяване и поддържане на буковите екосистеми и ландшафти, характерни за Централна Стара планина, флората, фауната и културно-историческото богатство на района. Обхваща обща площ от 21772,2 ха. Разположен е върху билните части и северните скатове на Шипченска и Тревненска Стара планина и части от прилежащия им Предбалкан. Територията включва изворите на река Янтра и основните притоци в горната ѝ част. Паркът обхваща населени места, разположени в границите на общините Габрово, Трявна и Мъглиж. В площта му попада и язовир „Хр. Смирненски“.
В морфологията на терена условно се различават пет части: Шипченско-Бузлуджанска част, която е с най-голяма средна надморска височина (връх Караджова кула – 1511 м); билната част на Тревненска Стара планина с местността „Извора“ (с най-висока част връх Бедек – 1488 м); „Студен кладенец“ – „Конарското“; северната част на Шипченска Стара планина и част от Габровския Предбалкан; северния скат на Тревненска Стара планина и част от Тревненския Предбалкан. Средната надморска височина на Природен парк „Българка“ е 940 м, а денивелацията – 1120 м.
Съществуват данни, че територията на парка е била обитавана от дълбока древност. В пещерата „Килиите“ (с. Станчев хан) – паметник на античността, са намерени парчета от глинени съдове с шнурова украса от времето на траките. Територията се пресича от много пътни артерии, използвани от древността и свързващи Нове (Свищов) на река Дунав с Августа Траяна (Стара Загора) и Филипополис (Пловдив) – Шипченски проход, Верейският друм, Малий друм, Крънски, Енински, Тревненски и Яйканлийски проходи, Иванкова пътека и др. При Верейския друм в подножието на връх Мъхченица през 1190 г. българските войски, предвождани от Иван Асен І разбиват отстъпващите византийци, начело с император Исак ІІ Ангел. Тази битка утвърждава Второто Българско царство.
Територията на Парка е свързана и с драматични събития по време на Руско-Турската война (1877–1878) – Шипченската епопея и зимното преминаване на Балкана от руските воини и българските опълченци. Тези събития са от съществено значение за изхода на войната, довела до подписването на Сан-Стефанския мирен договор и признаването на независимостта на България.
Още от създаването си град Габрово е средище на българските занаяти. Тяхната демонстрация (в автентичен вид) и в момента може да се наблюдава в Етнографския музей на открито „Етъра“. Там се отбелязват и всички важни празници от църковно-народния календар. Пресъздаването на обичаите с техните обреди и символики е съпроводено и с богата фолклорна програма. Соколският манастир е разположен в едно от най-красивите кътчета на Парка. В параклиса са запазени икони, рисувани от Захари Зограф. В двора на манастира се намира красива чешма, дело на Кольо Фичето. От осемте ѝ чушнара и днес струи студена балканска вода. Живописните природни картини, възможностите за търговия и умерения климат са оформили характерните черти на хората, населявали и населяващи тази част на планината. Усетът към красотата и прецизността са в основата на възникналите народни местни занаяти – самобитно строителство, резбарство, зографство, кожухарство, ножарство, мутафчийство, гайтанджийство и др. Тези занаяти чрез многовековната традиция са се усъвършенствали до такава степен, че са се превърнали в изкуство. Достатъчно е да споменем старите къщи в Тревненско и Габровско – голяма част от тях са шедьоври на Възрожденската архитектура. Далеч извън пределите на региона са известни достиженията на Тревненската художествена школа, Габровското ножарство и др. Показателен е и факта, че в двата града Габрово и Трявна са открити първите светски класни училища в България – Априловската гимназия и Славейковото школо.
