ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ „МЪХНАТИТЕ СКАЛИ“
Защитеният природен обект е обявен със заповед №689 от 22.07.1987 г. на КОПС при МС. Обхваща строго защитена площ от 7,42 ха и буферна зона от вековна букова гора под връх Бедек (1488 м) на средна възраст над 140 г.
Скалните ридове – ритли, както ги нарича народа, са четири и са ориентирани в посока югоизток-северозапад. Най-високата им точка е разположена на 1311 м н.в., а най-ниската – на около 900 м н.в. Между скалните гребени са разположени каменопади, по-малки скални образувания и вековни букови дървета.
Великолепните пейзажи, голямата денивелация, специфичния ландшафт, разнообразния релеф (скални гребени, разломи, сипеи и др.), богатия петрографски състав и свързаното с всичко това биологично разнообразие очертават уникалния характер на защитената местност. Голяма част от скалните ридове са покрити с красивия защитен вид родопски силивряк (Haberlea rhodopensis). На територията на защитената местност се срещат кафява мечка, скален орел, златка и други представители на висшата фауна.
ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ „ВИКАНАТА СКАЛА“
„Виканата скала“ е обявена за природна забележителност със заповед №995 от 21.04.1971 г. на КОПС при МС. Намира се в местността „Стружната“ на 6 км от гара Кръстец. Скалният феномен заема площ от 0,49 ха и се намира на надморска височина от 1000 м. Основната скала е доломит, а почвата е кафява горска.
Природната забележителност е заобиколена от вековна букова гора (средна възраст от 150 г.), с единични дървета планинския явор и шестил. В скалните пукнатини са се настанили мъждрян, воден габър, мукина, алпийско френско грозде и червен глог. От тревистите видове по самия скален феномен се срещат защитения вид родопски силивряк (Haberlea rhodopensis), здравец, кръглолистна каменоломка и др.
В района на природната забележителност, няколко месеца преди кончината си, народният поет Иван Вазов се е възхищавал на дивната природа на Стара планина и омайващата панорамна гледка, която се открива от Виканата скала към Предбалкана и Дунавската равнина.
ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ „ГОЛЕМИЯ БУК“
Природната забележителност „Големия бук“ е обявена със заповед №1078 от 13.03.1950 г. на МГГП. Намира се на в местността „Мъглижка поляна“ край пътя от гара Кръстец за горски дом „Българка”, на 6 км от гара Кръстец и на 1100 м н.в.
Вековното буково дърво в естествено състояние е с обиколка 3,70 м, височина 32 м и на възраст от над 500 години. Природната забележителност възлиза на обща площ от 0,1 ха, основната скала е доломит, почвата е кафява горска.
По настоящем има статут на защитени вековни или забележителни дървета по Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и е вписано в държавния регистър на защитените дървета, съгласно чл. 113, ал. 1, под номера 106.
ПРИРОДНА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТ „ЕСТЕСТВЕНО ТИСОВО НАХОДИЩЕ“ В МЕСТНОСТТА „ИЗВОРА“
Природната забележителност е обявена с постановление №11796 от 15.09.1948 г. и обхваща площ от 0,6 ха. Намира се на 9 км югозападна посока от гара Кръстец.
Тисът (отровачка) – Taxus baccata, е рядък дървесен вид, включен в Червената книга на Р. България в категорията „застрашен“. Тисът е дърво или храст с изключително бавни темпове на нарастване, за което е известно, че достига възраст до 4000 години. Всичките части на растението са отровни, с изключение на червената месеста обвивка на семето, която може да се консумира.
Находището е разположено на 1100 м н.в. върху кафява горска почва с основна скала – доломит. Това е едно от най-големите естествени тисови находища на Балканския полуостров. Тисът е разположен като подлес в рядка букова гора и оформя в защитената площ интересен триетажен консервационен хабитат: бук – тис – лавровишна, с единично разпръснати дървета от обикновена ела и явор.
Понастоящем има статут на защитени вековни или забележителни дървета по Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), които са вписани в държавния регистър на защитените дървета, съгласно чл. 113, ал. 1, под номера 110.
