ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „СОКОЛСКИ МАНАСТИР“
Соколският манастир е обявен като историческа местност със заповед №357 от 09.02.1973 г. на КОПС. Прекатегоризиран е в защитена местност със същото име със заповед №РД-1322 от 27.12.2002 г. на МОСВ, с цел опазване на характерни букови гори в района на Соколския манастир.
Обхваща площ от 75,5 ха манастирски гори и земи от горския фонд. Самият манастир се намира на 12 км от центъра на гр. Габрово, разположен е на скален масив от шуплест варовик (бигор). Заобиколен е от пасища и вековни широколистни гори от бук, габър, планински явор, шестил, полски клен, дива череша, дива круша, киселица и др.
Манастирът е пряко свързан с историческите събития от националноосвободителните борби за независимостта на България и Габровския край. Към момента Соколският манастир „Успение Богородично“ е действащ девически манастир.
.JPG)
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „МЪХЧЕНИЦА – ЙОВОВЦИ“
Обявена е като историческо място със заповед №345 от 17.05.1979 г. на КОПС при МС. Прекатегоризирано е в защитена местност със заповед №РД-1303 от 27.12.2002 г. на МОСВ, с цел опазване на вековни букови гори във вододайната зона на Трявна.
Защитената местност е с обща площ 63,8 ха и е разположена на около 900 м средна н.в. Най-високата ѝ точка е връх Мъхченица (1157 м). По тези места в древността е минавал път, свързващ Северна и Южна България, известен като Верейският друм. На места все още личи старият римски калдъръм. Именно тук през 1190 г., в гъстите букови гори, българските войски, предвождани от цар Иван-Асен І, причакват оттеглящите се византийски войски, начело с императора Исак ІІ Ангел (след вдигане на обсадата на крепостта „Стринава“) и в трудно достъпната теснина, през която протича малък ручей, ги обграждат и разбиват. Византийският император с част от свитата си успял да се измъкне и да избяга към Южна България по Верейския друм (вр. Мъхченица – вр. Бедек – вр. Атово падало към с. Крън), като изгубил дори шлема от главата си.
В северните склонове на връх Мъхченица, около чешмите „Чучура“, „Корита“ и „Гърков кладенец“, е бил лагера на руските войски в Освободителната руско-турска война (1877–1878 г.), които са охранявали прохода през вр. Бедек.
Освен културно-историческото наследство защитената местност е и с богато биологично разнообразие. Връх Мъхченица носи името си от факта, че по северните му склонове се намира вековна букова гора, в която стволовете на дърветата са обвити с мъх. Районът е обитаван и от много представители на безгръбначната и гръбначна фауна – благороден елен, дива свиня, златка, черен кълвач и др.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „СТОЛИЩА“
Със заповед №689 от 22.07.1987 г. на КОПС при МС, в местността „Столища“ група вековни букови дървета са обявени за природна забележителност. През 2002 г. със заповед №1309 от 27.12.2002 г. на МОСВ, обектът е прекатегоризиран в защитена местност. Площта на защитената територия е 3,81 ха, като целта е да се съхранят вековните букове на възраст над 150 години, със средна височина над 25 м.
Защитената местност е разположена по северния склон на Тревненския Балкан на средна надморска височина от около 1000 м. Типичните за този район почвено-климатични условия и доброто състояние на дърветата са в основата на оформилата се по естествен начин горска екосистема, характерна за Стара планина.
ЗАЩИТЕНА МЕСТНОСТ „СТУДЕН КЛАДЕНЕЦ“
Защитената местност е обявена със заповед №25 от 09.01.1989 г. на КОПС, с цел опазване на местообитание на редки и застрашени растения и животни. Площта ѝ възлиза на 64,3 ха. Обхваща района на изворите на река Белица в Стара Планина. Намира се в землището на село Станчев хан, община Трявна. Разположена е в района на изворите и горните водохващания на Беличанска (Станчевханска) река. Представлява естествена букова гора със средна възраст 110-160 г. В гората има единични дървета от дива череша, явор, габър и др.
Най-високата точка на местността е вр. Муржов Лом (862 м), в близост до която се намира най-високо разположения извор, който е каптиран. Там е изградена чешма, разположена на трасето на международния туристически маршрут Е-3 и маршрут „Българка“.
